Да бъдем просто модерни, или оригинални?

С развитието на социалните мрежи, всеки ден в интернет се „изсипват“ още и още снимки на познати и не дотам познати места и събития. Винаги има някаква модна тенденция, която повечето спазват и се стремят да станат част от нея. Особено, когато става въпрос за знакови места, като наклонената кула в Пиза, Айфеловата кула в Париж, „Окото“ в британската столица и т.н. Или пък неизменните сюжети на момиче, хванало ръката на фотографа, подскок на морския бряг, човек в цветно яке, седнал на ръба на скалата – все познати до втръсване фотоси. Дали това постоянно повторение на снимки няма да убие оригиналните фотографии?
От вдъхновението до имитацията
Чуждата работа понякога действа вдъхновяващо. Във фотографията това е силно изразено и тази практика невинаги означава нещо лошо. Напротив, в началото на кариерата си, всеки фотограф следва големите. Така трупа опит, създава портфолио, с което да впечатли и научава ценни уроци. Това е най-сигурният път, по който да стигне до собствен стил и да изгради свои техники за впечатляващи фотоси.
Имитирането на вече съществуваща творба, също може да бъде креативно. Не е задължително то да става на принципа на копирането и стремежа да се възпроизведе едно към едно същата снимка. Има толкова много възможности за нещо по-различно, както в процеса на снимане, така и в последващата обработка и редакция на готовия материал. В музиката също има кавъри на песни, които в доста от случаите звучат по-добре от оригинала, или просто аранжимента е в крак с времето си.
Различните лични истории
Понякога нещо е толкова сполучливо, че не си струва да бъде променяно. Подобна нагласа по-скоро би навредила на всеки, който сериозно се е захванал с фотография. Да се оставиш на течението да те води, едва ли е най-добрият избор. Красиви и трогателни сцени навсякъде могат да се открият, оригинални композиции винаги могат да се измислят. Важното е да има широко отворени очи по всяко време и за най-дребните детайли.
Казват, че един фотограф е успял, когато започне да разказва истории със снимките си. Своите истории, а не тези на другите. Нещо различно, а не едно и също, разказвано отново и отново.